Норка-зверь - Страница 2

Во приходя панночка, да такая красивая, што ни здумать, ни згадать, только в казце9 сказать, да и кажа: «Хто в моем доме — азавися: кали старый — будеш батюшка, кали средних лет — брат, а кали маладой — муж любезный; а кали женщина да старая — будеш бабушка, средних лет — матушка, а кали маладая — сестра родная». Ён вышов. Яна, як пабачила яго, взрадавалась да и кажа: «Чаго, Иван-царевич (муж мой ты будеш любезный), чаго сюда приехав?» Ён расказав ей, што и як. Яна и кажа: «Той зверь, што ты хочеш пабедить, — мой брат. Ён тяперь у средняй сястры, што живе недалеко адсюда в серебряном дварце; я яму залячила три раны, што ты зрабив».

Во упосли сяго яны пили, гуляли, добры мысли мали;10 а дале царевич, папращавшись, паехав да другой сястры, што в серебряном дварце, и в той такжа пагастив. Яна сказала яму, што брат яё Норка тяперь у меньшай сястры. Ён паехав да меньшай, што жила в залатом дварце. Ета сказала яму, што брат яё тяперь спить на синем море, а дале дала яму напицца сильнай вады, дала меч-кладенец и сказала, штоб ён рубав галаву брату адразу. Ён, вислухавши ета, паехав. Приезжая царевич к синяму морю, дивицца — аж спить Норка на камне, пасерядине моря, и як храпе — да таго на семь вёрст аж вална бье. Ён перякрястився, пад’ехав к яму, ударив мечем па галаве. Галава адскачила да и кажа: «Ну тяперь жа я прапав!» — а дале и павалився у море.

Убивши зверя, царевич вярнувся, пабрав всех трех сястер с сабою, штоб вывести их на етат свет; бо все яго любили и не хатели з им растацца. Кажная из их из свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы); яго научили, як из яичка зрабить дварец, и наабарот, аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба было падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич, пасадив девушек, дерганув за канат; ён закалыхався, браты патащили. Як вытащили да пабачили11 диковинных красавиц, аташли ад их да и кажуть: «Пустим канат, падымем брата, канат перярежим, нехай убьецца, а то ён нам не даст сих красавиц замуж». Во, сгаварившись, пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што братья думают, узяв да и палажив камень, дерганув; братья падняли его высоко да и перярезали канат. Той камень упав и разбився. Ен заплакав да и пашов.

Ишов, ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья´, загремев гром, полився дождь. Ён пришов к деряву, штоб захавацца12 пад им; глядить, аж на том деряве маленькие птушки13 савсем измокли; ён изняв с сабе адёжу да и накрыв их, а сам сев пад деревам. Кали лятить птица, да такая вяликая, што и свет затмився: то было темна, а то яще патямнело. То — матка тых птушак, што накрыв царевич.

Прилятевши, тая птица як пабачила, шго яё дятёшаты адеты, и кажа: «Хто накутав маих птушак?» — а дале, пабачивши царевича, и кажа: «Ета ты зрабив? Спасиба табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все сделаю для табе!» Ён кажа: «Выняси мяне на тей свет».



Внимание, откроется в новом окне. PDFПечать
Нашли опечатку или несоответствие? Выделите текст, нажмите Shift + Enter и отправьте нам уведомление.